СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ ― А―Д

А

ааа
абиогенеза
абиогенезис
абиотрофия
аблативноизолационен
абсолютно бял
абсолютно гладък
абсолютно необходим
абсолютно прозрачен
абсолютно твърд
абсорбциометър
абсорбционно-дифузионен
абстрактно разглеждан
абстрактнохуманистичен
авангард
аванкамера
аванпорт
аванпост
авансцена
аварийно-възстановителен
аварийносигнален
аварийно-спасителен
авиационноремонтен
авиационнотехнически
авизо
авиобаза
авиобензин
авиобилет
авиобомба
авиодесант
авиодивизия
авиозавод
авиоизложение
авиоинженер
авиокатастрофа
авиокомпания
авиоконструктор
авиолайнер
авиомедицински
авиомедицински
авиомодел
авиомоделизъм
авиомотор
авионавигация
авионосец
авиопарк
авиопоща
авиосалон
авиоснимка
авиоспециалист
авиотакси
авиотехника
авиотранспорт
авиофестивал
авиофлотилия
авиохоризонт
авитаминоза
австралийско-английски
австрало-азиатски
австро-германски
австромарксизъм
австро-пруски
австрославизъм
австро-унгарски
автоаларма
автоапаш
автобагажник
автобагер
автобаза
автобетонобъркачка
автобиографичен
автобиография
автоблокировка
автоборса
автобус
автобусен
автобюро
автоваксина
автовлак
автовлекач
автогамия
автогара
автогараж
автогенеза
автогенен
автогенератор
автогенераторен
автогигант
автогланц
автогол
автогравюра
автограф
автография
автографомания
автогрейдер
автогробище
автогума
автодвижение
автоджамбазин
автодидактика
автодинамика
автодинамичен
автодиспечер
автодрезина
автодрум
автоексперт
автозавод
автоизложение
автоинспектор
автоинтоксикация
автоинфекция
автокамера
автоканал
автокар
автокасетофон
автокаско
автокатализа
автокерван
автокефален
автокефалия
автоклав
автоклавен
автоклиматик
автоклуб
автокозметика
автоколан
автоколона
автокомпенсатор
автокомпютър
автоконтрольор
автокрадец
автокражба
автокран
автокранист
автократ
автокрация
автокритика
автокъща
автолиния
автолитография
автолюбител
автомагистрала
автомаратон
автоматно-револверен
автомафия
автомашина
автометачка
автомеханик
автомивка
автомобил амфибия
автомобилизъм
автомобилостроене
автомобил радиостанция
автомобил самосвал
автомобил хладилник
автомобил цистерна
автомоделизъм
автомонтаж
автомонтьор
автоморга
авто-мото-велочасти
авто-мотодело
авто-мотоклуб
автомотриса
автооксидация
автопазар
автопарк
автопатрул
автопилот
автопластика
автоплуг
автопоилка
автополигон
автопортрет
автопоход
автопробег
автопроизводител

а пък
АГ отделение
Ай Би Ем
Ай Ти Ти
ако и да
ами че
антигрип средства
антиспин кампания (и анти-СПИН кампания)
арендби стил
артнюз кафе


Б

база данни
болезнено откровен
Баба Вида
Баба Марта
Баба Меца
Баба Тонка
бавно прелитащ
бавно развиващ се
бавноразвиващ се
Бай Ганьо
Бачо Киро
баш майстор
без да
безследно изчезнал
Бели извор
Бели Осъм
Би Би Си
Би Ти Ви
бизнес абонат
бизнес администрация
бизнес вечеря
бизнес виза
бизнес дама
бизнес елит
бизнес класа
бизнес култура
бизнес наръчник
бизнес начинание
бизнес образование
бизнес операция
бизнес отношения
бизнес партньор
бизнес план
бизнес проект
бизнес пътуване
бизнес сделка
бизнес секретарка
бизнес среда
бизнес среща
бизнес стратегия
бизнес туризъм
бизнес услуги
бизнес хотел
бизнес център
бинго зала
блок маса
блок схема
блок шрифт (и блокшрифт)
боб чорба
бокс офис
брашно тип 500
бридж партия
бридж училище
бързо развиващ се
бързоразвиващ се
буркан парти
Българско Черноморие
бънджи скокове

В

Велики Преслав
Велико Търново
вечно зает
вечнозелен
вечно зелен
виц парад (и вицпарад)
влак автовоз
влак факла
влак убиец
водещ предаване
всестранно развит
въпреки че


Г

гей клуб
гей общество
гей списание
гол линия (и голлиния) голф игрище
голф клуб
голф мач
голф носач
Голям Мечи връх
Голям Перелик
Горна баня
Горни Богров
Горски Горен Тръмбеш
Горско Ново село
град държава
град музей
град паметник
град спалня
Граф Игнатиево
грис халва


Д

дар слово
двайсет и пет
двайсет и пет метров
две трети
деветдесет и девета
денс звезда
денс клуб
дерби среща
дерби мач
дете амфибия
дете индиго
дете чудо
де що
джаз музикант
джаз певец
джаз концерт
джипиес система (и GPS система)
дзен будизъм
диагноза „класик”
диаметрално противо-
дивиди
положен
диско епоха
диско музика
Долна Митрополия
донемайкъде
Дон Жуан
Дон Кихот
допинг афера
допинг комисия
допинг контрол
допинг лаборатория
допинг проба
допинг скандал
допинг тест
дроб сарма
другояче казано
държава собственик
дума термин
душ гел
душевно болен
душ кабина
Дядо Коледа
Дядо Мраз


Е

еба ти
ега ти
ега си
едро решен
ЕКГ данни
Екзарх Антимово
една трета
екип кандидат
екшън герой
екшън сцена
Ем Ти Ви
ЕСГРАОН данни

Ж

жена глас
жена котка
жена чудо
жизнено важен
жизнено необходим
жп линия

З

за да
за дълъг период
завеждащ отделение
Зайо Байо
заместник генерален директор
заместник главен преговарящ
заместник главен прокурор
заместник главен редактор
заместник министър-председател
заместник началник-управление
заместник социален министър
зверски убит
Златна Панега
Златни пясъци

И

и да
и.д. кмет
Иван Асен
Иван Шишман
изключително надарен
изложба панаир
имени дни
интелектуално наситен
интернет адрес
интернет вод
интернет доставчик
интернет карта
интернет страница

К

кавър версия
Капитан Андреево
като да
като че
кафе пауза
кеш мениджмънт
„клек бар”
кол център (и колцентър)
командващ флота
концерт рецитал
космонавт изследовател
Крали Марко
краш тест
крекинг бензин
крекинг газ
крекинг дестилация
крекинг процес
крем карамел
крем пита
крем супа
Крива чука
кръстосано опрашващ се
Кума Лиса
Кумчо Вълчо
кънки бягане
кънки спорт
кънтри музика
кънтри парче
кънтри певец
кънтри песен
кънтри рок
кърлинг клуб


Л

лав стори (и лавстори)
лайф изпълнение
лампа ограничител
лекар специалист
леко ранен
лифт карта (и лифткарта)
лоби бар
лосион чудо
Луда Камчия


М

майстор готвач
майстор зидар
майстор пивовар
майстор сладкар
май че
макар че
максимално допустим
Мало село
мач реванш
МВР център
чинимално устойчив
младши лейтенант
Момин проход
може би защото

Н

най прилягам
най харесвам
най юнак
на крака
на макс
национално отговорен
не говорейки
недей(те) писа
недей(те) стоя
не желаейки
не можейки
не можел
невинно оклеветен
несръчно изработен
Нова година
Нова Загора
Нови пазар
Ново Горско Косово
нормално функциониращ
някак си

О

О Ем Ви
о.з. генерал
орман кебап
освен да
освен дето
освен като
освен че
особено опасен
от време на време
от горе до долу
от край до край
от къде на къде
откъде накъде
от немай-къде
отсега нататък
оттогава до сега
от тук на там
оттук натам
от тук нататък
оттук нататък
Отец Паисиево
Отец Паисий
офис обзавеждане
офис техника
офис център
офроуд режим

П

Панайот Хитово
паник бутон (и паникбутон)
парк остров
парк хотел (и паркхотел)
парти дух
парти камион
парти настроение
персона грата
персона нон грата
Пет могили
пиано бар (и пианобар)
писател реалист
пишман мъж
покер играч
покер турнир
пò към мене
поло клуб
пò на открито
пò погрешка
по повод на
пò прилягам
пò скръндза
по случай
пò харесвам
пò човек
пò юнак
поп арт (и попарт)
поп звезда
поп изпълнител (и попизпълнител)
поп класика
поп концерт
поп култура
поп музика
поп мюзикъл
поп певец (и поппевец)
поп сцена
поп фестивал
попфолк звезда
попфолк изпълнител
попфолк маратон
попфолк фиеста
Поп Харитон
потенциално опасен
преди да
продукт мениджър (и продуктов мениджър)
прясно боядисан
прясно сварен
психично болен
пънк група
първи поред
пчела майка

Р

рали крос
рали маратон
рали отбор
рали спорт
рали състезател
рали шампион
рап панталони
рахат локум
ревю базар
ревю балет
ревю коктейл
ревю концерт
реге музика
регетон музика
ретро автомобил
ретро мода
ретро маниаци
ретро салон
ретрофолк парти
рожден ден
рождени дни
рокендрол зверилник
рок изпълнител
рок музикант
рок певица


С

само че
самотно живеещ
Сапарева баня
сауна колан
сборник разкази
светая светих
свободно падащ
свободно търгуващ
СДС лидер
седем осми
седемдесет и пет годишен
седемдесет и шести
секс звезда (и сексзвезда)
секс купон (и секскупон)
сексрок шоу
секс скандал (и сексскандал)
сербез хора
серсем народ
Си Ен Ен
Сини вир
ситно нарязан
скайп връзка
скайп общуване
скайп свалка
сканди кръстословица
ска-пънк герои
ски автомати
ски акробатика
ски алпийски дисциплини
ски бегач
ски бягане
ски вакса
ски влек
ски гардероб
ски дисциплина
ски купа
ски курорт
ски лифт
ски маратон
ски ориентиране
ски отбор
ски писта
ски плац
ски първенство
ски свободен стил
ски северни дисциплини
ски скокове
ски слалом
ски спорт
ски спускане
ски състезание
ски училище
ски федерация
ски шанца
след като
слот машина
Слънчев бряг
смарт карта
снек бар
сноуборд парк
соло изпълнение
социално слаб
СПА център (и SPA център)
спорт тото
спрей лепило
Средна Гора
средно напреднал
Стара Загора
стар нов
Стара планина
Старо село
старша сестра
старши научен сътрудник
старши треньор
стерео уредба (и стереоуредба)
стига да
сто двайсет и пет
стомна кебап
стоп палка (и стоппалка)
стоп патрон (и стоппатрон)
страна членка
страна – членка на ЕС
Стрелченска Луда Яна
стрес тест
стриптийз бар
стриптийз клуб
студент първокурсник
суета сует
сума ти
съчинение разсъждение
сякаш че

Т

танто за кукуригу
тас кебап
тахан халва
ТБЦ бактерия
тв лиценз
тв репортер
тежко болен
тенис асоциация
тенис база
тенис верига
тенис зала
тенис клуб
тенис корт (и тенискорт)
тенис мач
тенис ракета
тенис ранглиста
тенис среща
тенис турнир
тенис федерация
тенис фланелка
тенис център
тестленти
тестпрограма
тестцентър
техно движение
техно жанр
техно музика
техно парад
техно сфера
техно трио
Тодор Икономово
тол система (толсистема)
топ листа (и топлиста)
топ майтап (и топмайтап) тото печалби (и тотопечалби)
тото пункт (и тотопункт)
тото скандал (и тотоскандал)
тренч палто
Трети март
Три кладенци
Трийсет и пет годишнина
три четвърти
Троянски Балкан
тъй като

У

УКВ програма


Ф

фабрика убиец
факс апарат
факс услуги
фикс идея (и фиксидея)
фирма производител
фитнес апаратура
фитнес зала
фитнес клуб
фитнес салон
фитнес система
фитнес тест
фитнес уред
фитнес център
фолк звезда (и фолкзвезда)
фолк изпълнител (и фолкизпълнител)
фолк певец (и фолкпевец)
фолк фурия (и фолкфурия)
фонд мениджър
флопи диск
фонд мениджър (и фондов мениджър)

Х

Хаджи Димитър
хайтек иновации
хайтек приложение
хард диск
хепиенд история
хиляда и триста
хирург офталмолог
храм паметник
художник модернист

Ц

Цар Петрово
Цар Симеоново
Цар-Симеонова градина

Ч

чалга звезда
чалга изпълнител
чалга поколение
чат свалка
чейндж бюро (и чейнджбюро)
чейндж служител (и чейнджслужител)
Червен бряг
Черни Осъм
Черно море
четирийсет и първият
Четирийсет/Четиридесет и първо народно събрание (и Четирийсет/четиридесет и първо Народно събрание)
чип карта (и чипкарта)
чифт спатии
Чичо Стоян
човек глас
човек паяк

Ш

шарже д’афер
шах клуб
шах майстор
Шести септември
Широка лъка
широко известен
широко използван
широко скроен
шиш кебап
шкембе чорба

Щ

щом като
ябълка петровка
яко дим
яхтклуб парти

Буквени съкращения

Ай Би ЕМ
Ай Ем Ти
БГ дипломация
БГ жена
Би Би Си
БНТ ръководство
БНТ шеф
ВВС части
ГМО култури
ГМО организми
ГМО храни
ДНК фактор
ДС досие
ДС член
ЕС гражданство
ЕС членка
Еф Ейч Ем
МВР шеф
О Ем Ви
РИО дирекция
РИО шеф
Си Ен Ен
СПА хотел (и SPA хотел)
СПА център (и SPA център)
СПИН кампания (и спин кампания)
ATV мотоциклет
BG дипломация (и БГ дипломация)
BG жена (и БГ жена)
CD плейър
DJ парти
GP практика
GPS система (джипиес система)
GSM клипче
GSM оператор
HIV вирус
HIV позитивен
IQ тест
LSD телевизор
LTE мрежа
MTV поколение
NATO генерал
PMI устройство
PR агенция
PVC дограма
RAM памет
SIM карта
Skype връзка (и скайп връзка)
SMS конкурс
SPA хотел (и СПА хотел)
SPA център (и СПА център)
TDI двигател
US президент
TIR карнет
VIP гости (ВИП гости)

„А” група
„Б” група
A група
B група
G точка
L карнетин
S класа

I-Pod устройство
4G мрежа
Windows мрежа

Цифри

5000
50 000
500 000

ИСТОРИЯ НА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА

Още в зората на българската писменост Черноризец Храбър (IX―X в.) защитава големите достойнства на езиковата култура. По-късно Патриарх Евтимий (XIV в.) слага ред в езика и правописа на Търновската книжовна школа, а примерът му е последван в близки и далечни славянски страни. През Възраждането "езиковият въпрос", а заедно с него и правописната уредба са основно и живо обсъждани.

Отначало най-популярни са въпросите на правописа. Това не е случайно ― неговите правила са най-достъпни за възприемане и за приложение от по-широки среди. Всъщност оживените правописни спорове през Възраждането са първи по-сериозни и по-масови прояви на стремежа към по-висока езикова култура. По същество това са спорове около устройството и на книжовния език през последните две столетия. Окончателно решение не може да донесе дори въвеждането на официален правопис (1889 г.). Правописът продължава и до днес да занимава езиковеди, просветни и културни дейци, а в по-стари времена и видни общественици, дори някогашната общественост.

Друга проява на стремежа към по-висока езикова култура е борбата за речникова чистота. Тази борба започва с появата на първите наши граматики. Свързана е непосредствено и с борбите на българите за утвърждаването им като самостоятелна нация. В своята "Болгарска граматика" (1835) Неофит Рилски прилага малък речник на турски и гръцки думи, срещу които е посочил "славянски" и "русийски", а също така и свои, новоизковани съответствия, срв.: тур. арабаджия ― колар, колесницеделател, берекет ― изобилие, бояджия ― красилник, гюмрукчия ― митоимец, митар, гр. леген ― рукомойник, и др. Оттогава насам речниковата чистота е занимавала всички, на които въпросите на българския език и на езиковата култура са били близки.

Възраждането дава и първите борци за чистотата на българския език с първите увлечения и крайности (напр. на Иван Богоров). В своите речници д-р Богоров е предложил десетки и стотици нови думи, някои от които са останали в употреба (бележка, вестник, часовник и др.), но и много са били забравени, срв.: лежак вм. дембел, близосед вм. комшия, кракарица вм. октопод, зъмни-дай вм. бюджет, самовод вм. чешма, заставалня вм. хан, бранилник вм. прокурор, нивар вм. агроном, седянка вм. заседание и др. По правило борбата се е изостряла, щом заемането на чуждици е ставало безогледно и безкритично. Все пак у нас не е могло да пусне корени самоцелното чистачество (пуризъм). Най-добрите книжовници, писатели, езиковеди, публицисти, обществени и културни дейци са имали поначало правилно отношение спрямо чуждите думи. Такива хора са разбирали, че нашата книжнина не може да мине без заемки от чужди езици и че най-важното е да се приемат думи, които наистина са необходими, а ненужните да бъдат без колебание отхвърляни.

Непосредствено преди Освобождението най-неотложно е било да се уреди правописът. Но е трябвало да се решат и някои конкретни въпроси от книжовноезиковото строителство, напр. остатъците от падежи, сегашното деятелно причастие, деепричастието, отглаголните съществителни и др. Активна работа започват млади езиковеди и талантливи писатели, начело с Иван Вазов. В началото на XX век професорите Александър Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Любомир Милетич и др. поставят въпросите на много по-широка основа. За тях "висока езикова култура" означава не само устроен и овладян правопис, не само чистотата на речника. Те се заемат да насочат вниманието на обществеността още и към благозвучието и хубостта, към граматичния и словообразувателния строеж на речта.

Раздвижване по същество започва след Първата световна война. Подема се работа върху български тълковен речник, започва да излиза списание "Родна реч" (1927―1943) с редактори Стефан Младенов и Стефан Попвасилев. Това издание, което беше възобновено няколко десетилетия по-късно и излиза и днес, макар и поизменило съществено началната си мисия, в онези времена допринася много да се утвърди широко обществено чувство за необходимост от висока езикова култура. Статии по езикови въпроси поместват също така други списания и вестници. Реализъм и трезвост проявяват партийният и антифашисткият печат. Самата действителност е изисквала покрай правописни и речникови явления да се изясняват и други ― морфологични, синтактични, стилистични, словообразувателни, правоговорни. Но въпреки оживлението през 30-те години на XX век препоръките по конкретни въпроси все още не са намирали по-широко приложение в езиковото общуване.


Езиковата култура при социализма

Десетилетията след паметната дата 9.IX.1944 г. осигуряват най-благоприятни условия за движението към висока езикова култура. Социализмът въвлича практически целия народ в активен обществено-политически и културен живот. Образованието, културата и изкуството стават централни теми както в обществото, така и в периодичния печат (освен в специализираните издания). Езиковото строителство и езиковата култура стават предмет на широки дискусии с участието не само на езиковеди, но и на писатели, публицисти, общественици. Проблемите на езиковата култура и на обучението по роден език представят обаче не само обществен интерес ― по тях вземат решения и поставят задачи най-високи партийни и държавни органи.

За социалистическото общество постоянното повишаване на езиковата култура е неотменна задача. Нейното изпълнение занимава все по-широки среди. Свой принос в тази насока дават семейството, образованието, литературата, публицистиката, науката, театърът и операта, киното и естрадата. Всички те, пряко или косвено, въздействат върху езиковата култура на целия народ.

Състоянието на нашия книжовен език и неговите изразни средства са пряко свързани с действителността, в която той съществува. Ето защо езиковата култура е съставка от цялостната обща култура. Не може да има висока обща култура без култура на речта, на езиковото общуване. Затова езиковата култура трябва да се отглежда в дейността на държавните и обществените учреждения (просветни и културни, промишлени и търговски, транспортни и съобщителни и пр.).

Езиковата култура след 1989 г. и в началото на XXI век

Теоретично погледно, последните редове са верни ― езиковата култура трябва да се отглежда от цялото общество. Въпреки това обаче, че народът ни е утвърдил през вековете здрави представи за красивото в речта, през новото хилядолетие езиковата култура остава на заден план и вече не занимава обществото така сериозно, както през социализма. Днес, въпреки че все още има читалища, те все по-малко и направо изобщо не се занимават с езикови проблеми и книжнина заради ниския си бюджет, а и заради срамния факт, че четенето не е сред приоритетие на днешните младежи, а и на възрастните, които се втурват да изкарват хляба си на няколко места. Причините за "спада на интереса" към езиковата култура се търсят най-вече в икономическата ситуация, създала се след 1989 г., както и в липсата на средства за образователни програми по родна реч, а също и в липсата на пропагандиране на българския език като съществено важен. Ценностите на обществото се променят, интересите ― също, като сред тях безспорно отсъства вътрешната необходимост да се говори правилен, чист, недиалектен, а книжовен български език. Отделно силно навлизащият английски език оказва силно и пагубно влияние върху речта ни, като навлизат все повече чуждици. Годините на преход са оставили и друга тежка диря върху словото ни ― навлезли са все повече шаблони, "на мода" е сквернословието. Писателите все повече започват да отсъстват като авторитети на общественото мнение, а езиковедите напълно отсъстват като фигури. Тяхната работа остава незабелязана и не намира широко поле на изява, което всъщност е нейната задача. Новонавлезлият заради ерата на интернет и sms съобщенията език, т.нар. "шльокавица" ― съвкупност от български думи, написани на латиница с помощта на символи, числа и английски съкращения, все по-ясно създава бариери пред развитието на музикалността и изразителността на българското слово. За това голяма вина има и пресата, която, особено след 1989 г., приема по "свободен" вид и започва да измисля заглавия и думи с негативна оценъчност (напр. "ДПС шиба избирателите в кучи гъз"), както и ред вулгаризми и турцизми. Освен липсата на музикателност основен проблем в съвременната езикова култура е бедният речник на младите хора, непознаването на граматичните категории, на пълния и краткия член, на пунктуационните и правописните норми. Голяма вина за този процес има и Института за български език към БАН. Езиковедите в института нерядко не могат да постигнат консенсус по даден езиков казус, в следствие на което последното официално издание на правописния речник на българския език е пълно с противоречия в правилата, както и с грешки и двусмислици в словниковата част.

Все пак малцина от езиковедите продължават да се борят, макар и по техните думи "с вятърни мелници", за чистотата и изразителността на езика ни. Сред тези изследователи ярко се откроява дейността на проф. дфн Владко Мурдаров, проф. Стефан Брезински, проф. Петър Пашов.

ЩО Е ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Езикова култура (култура на речта) означава подготовка и умение да се използват правилно, точно и уместно богатите изразни възможности на българския език. Това означава говорещият или пишещият да владее книжовното произношение и правописа, да има основна подготовка по граматика, да познава и умело да си служи с речниковото богатство, да притежава усет за красивото в езика и в речта. Всичко това трябва да бъде съобразявано с предназначението на езиковата проява, т.е. дали тя е официално-делова (напр. лекция, доклад, урок, слово и пр.), или пък е най-обикновен разговор между близки и познати (по време на семейни празненства, приятелски срещи и пр.). За тази цел още от началните класове трябва да се полагат грижи и езиковата култура да стане важна задача на българското училище, на всеки учител и ученик.

Понятието "езикова култура" включва всъщност няколко компонента:
1. Знание за езиците, включително и за родния език ― история, граматика, речников състав
2. Познаване на правилата и нормите на родния език
3. Познаване на чужди езици.

Както по-горе е отбелязано, освен "езикова култура" се употребява и терминът "култура на речта". Трябва да се каже, че двата термина назовават едно и също понятие, а терминологичната разлика се дължи на разграничаването на други два термина ― "език" и "реч".

Езикът е система от фонетични, лексикални и граматични средства, използвани за назоваване на мисли, чувства и волеизяви; той е най-важното средство за общуване между хората, докато речта е дейност на говорещия или пишещия, който използва езикови средства за общуване с останалите членове на даден езиков колектив. Реч е самото говорене или писане (съответно: устна реч и писмена реч).

Езикът и речта се противопоставят на различна основа: системата от средства за общуване (език) ― реализацията на тази система (реч); системата от езикови единици (език) ― тяхната последователност в процеса на общуването (реч); абстрактното (език) ― конкретното (реч) и т.н.

От гледна точка на разграничаването между език и реч по-подходящ е терминът "култура на речта", тъй като тук ни интересува правилността именно на конкретните езикови прояви, на речта. Това не означава обаче, че другият термин ― "езикова култура", е погрешен, още повече че той е традиционен, отдавна утвърдил се в нашето езикознание.

Накратко: "езикова култура" означава познаване на езиковите норми и умение да се използват правилно езиковите средства при различни условия на общуване в съответствие с целите и съдържанието на речта.

Езиковата култура не е просто грамотност. Тя е нещо много повече. Руският автор Б. Головин например формулира следните седем изисквания към речта:
1. Правилност
2. Точност
3. Логичност
4. Чистота
5. Изразителност
6. Богатство
7. Уместност.

Всяко от тези изисквания предстои да бъде разгледано поотделно в статии в настоящия блог.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: История на езиковата култура.