ЩО Е ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Езикова култура (култура на речта) означава подготовка и умение да се използват правилно, точно и уместно богатите изразни възможности на българския език. Това означава говорещият или пишещият да владее книжовното произношение и правописа, да има основна подготовка по граматика, да познава и умело да си служи с речниковото богатство, да притежава усет за красивото в езика и в речта. Всичко това трябва да бъде съобразявано с предназначението на езиковата проява, т.е. дали тя е официално-делова (напр. лекция, доклад, урок, слово и пр.), или пък е най-обикновен разговор между близки и познати (по време на семейни празненства, приятелски срещи и пр.). За тази цел още от началните класове трябва да се полагат грижи и езиковата култура да стане важна задача на българското училище, на всеки учител и ученик.

Понятието "езикова култура" включва всъщност няколко компонента:
1. Знание за езиците, включително и за родния език ― история, граматика, речников състав
2. Познаване на правилата и нормите на родния език
3. Познаване на чужди езици.

Както по-горе е отбелязано, освен "езикова култура" се употребява и терминът "култура на речта". Трябва да се каже, че двата термина назовават едно и също понятие, а терминологичната разлика се дължи на разграничаването на други два термина ― "език" и "реч".

Езикът е система от фонетични, лексикални и граматични средства, използвани за назоваване на мисли, чувства и волеизяви; той е най-важното средство за общуване между хората, докато речта е дейност на говорещия или пишещия, който използва езикови средства за общуване с останалите членове на даден езиков колектив. Реч е самото говорене или писане (съответно: устна реч и писмена реч).

Езикът и речта се противопоставят на различна основа: системата от средства за общуване (език) ― реализацията на тази система (реч); системата от езикови единици (език) ― тяхната последователност в процеса на общуването (реч); абстрактното (език) ― конкретното (реч) и т.н.

От гледна точка на разграничаването между език и реч по-подходящ е терминът "култура на речта", тъй като тук ни интересува правилността именно на конкретните езикови прояви, на речта. Това не означава обаче, че другият термин ― "езикова култура", е погрешен, още повече че той е традиционен, отдавна утвърдил се в нашето езикознание.

Накратко: "езикова култура" означава познаване на езиковите норми и умение да се използват правилно езиковите средства при различни условия на общуване в съответствие с целите и съдържанието на речта.

Езиковата култура не е просто грамотност. Тя е нещо много повече. Руският автор Б. Головин например формулира следните седем изисквания към речта:
1. Правилност
2. Точност
3. Логичност
4. Чистота
5. Изразителност
6. Богатство
7. Уместност.

Всяко от тези изисквания предстои да бъде разгледано поотделно в статии в настоящия блог.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: История на езиковата култура.